Теорията на системите, развита от Лудвиг фон
Берталанфи, разглежда всички явления – биологични, социални, психологически
– като системи, съставени от взаимосвързани и взаимозависими елементи.
Всичко е взаимосвързано: Системното мислене разглежда индивида като част от по-големи системи – семейство, организация, общество – където промените в една част влияят на цялото.
Фокус върху модели и взаимоотношения, не само върху отделни елементи: Вместо да се анализират само симптомите, подходът търси повтарящи се модели и причинно-следствени връзки в поведението и комуникацията.
• Решения чрез промяна в системата: Вместо да се „поправи“ един човек, се работи за промяна в цялата система (например семейството), така че тя да стане по-функционална и подкрепяща.
Какво е системно мислене?
Системното мислене е подход към анализа на проблеми и поведение, който:
Разглежда връзките, процесите и структурите, а не само отделните елементи
Търси модели и повторения, а не линейни причини
Разпознава влиянието на контекста (напр. семейство, култура, среда)
Предимства на системното мислене:
Подпомага разбирането на сложни ситуации
Насърчава гъвкавост и интердисциплинарност
Предотвратява насочване само към „симптома
Подходящо за промяна на модели, а не само на поведение