Терапия, базирана на обектните отношения е психодинамичен подход, който изследва как ранните ни връзки с ключови фигури (обикновено родителите) влияят на начина, по който изграждаме отношения като възрастни.
Често тези вътрешни образи са частично изкривени от преживяванията ни,фантазиите и защитните механизми.
Често тези вътрешни образи са частично изкривени от преживяванията ни,фантазиите и защитните механизми.
• „Обект“ в този контекст не означава предмет, а друг човек, с когото сме в значима емоционална връзка
Предизвикателства в съвременната терапия, базирана на обектните отношения
Ограничена емпирична валидност
Индивидуализация на подхода
Пренос и контрапренос
Цели на терапията по метода на обектнитеотношения:
• Да се осъзнаят вътрешните образи и как те влияят на настоящите взаимоотношения
•Да се проработят травматични или нарушени ранни връзки.
• Да се развие по-реалистична и здрава способност за свързване с другите.
• Да се подсили интегрираното Аз – цялостно, стабилно чувство за себе си.
Терапевтични техники и поведение в този метод:
• Изследване на трансфер – клиентът често пренася чувства към значими фигури от миналото върху терапевта. Това се разглежда като път към осъзнаване на вътрешните обектни отношения.
• Контрансфер – терапевтът също наблюдава собствените си емоции и реакции, които могат да отразяват как клиентът въздейства на околните.
• Интерпретация – терапевтът помага на клиента да осмисли несъзнавани процеси и как ранни преживявания оформят сегашното му поведение.
• Задържане на граници и стабилна рамка – терапевтът създава надеждно, предвидимо пространство, което осигурява „коригиращо емоционално преживяване“ за клиента.